Какъв е патогенът Bartonella taylorii?

Bartonella taylorii принадлежи към род Bartonella и е Бактерия. Подобно на други видове Bartonella, патогенът Bartonella taylorii може да причини заболяване при животните. Проучване на дребни бозайници от турска Тракия разкри, че именно гризачите играят решаваща роля като резервоар за B. taylorii. Разпространението на патогени на Bartonella taylorii е особено силно изразено в битатите на блатните гори.

Как беше диагностициран патогенът Bartonella taylorii при гризачите?

За първи път патогенът Bartonella taylorii е открит при гризачи в турската област Trakien. За тази цел деветдесет гризачи, принадлежащи към три различни вида гризачи, бяха изследвани чрез PCR . при 22,2 % от гризачите беше установено общо разпространение на инфекции с Bartonella. Въз основа на филогенетичните анализи на двата домашни гена rpoB и gltA щамовете бяха молекулярно охарактеризирани.

Какви симптоми проявиха гризачите вследствие на инфекция с Bartonella taylorii?

Единият енот прояви клинични признаци на треперене и слабост. След като животното беше евтаназирано, аутопсията показа общо лошо състояние на тялото. Това лошо общо състояние се прояви при животното по следния начин:

  • дифузно палпируемо увеличение на лимфните възли (лимфаденопатия),
  • бледи, твърди бъбреци, в които имало петехиални кръвоизливи по цялата бъбречна кора,
  • хистологични лезии като системни фибриноидни нарушения на кръвообращението в съдовете (съдова некроза),
  • тежки бъбречни лезии с лимфоплазмоцитен интерстициален нефрит (възпаление на бъбречните тубули),
  • фибриносупуративен гломерулонефрит.

 
При енота възпалителни съдови лезии са открити и в увеята, сърцето, както и в лимфните възли и ламина проприа на стомашната стена. Проведените допълнителни диагностични тестове бяха отрицателни за следните патогени:

  • Бактерия Borrelia burgdorferi,
  • на Бактерия Leptospira,
  • Вирус на Алеутската болест,
  • Вирус на кучешката тения, наричан също вирус на кучешката тения,
  • котешки коронавирус, който засяга предимно котките,
  • свински цирковирус 2 (ДНК вирус от семейство Circoviridae),
  • Вирус на бяс.

Какви са хистологичните характеристики на патогена Bartonella taylorii?

Трансмисионната електронна микроскопия разкрива голяма група от бактериални пръчици с размери приблизително 1,3 × 0,35 µm. Те показват триламинарна клетъчна стена, разположена в рамките на гломерулите. Анализът на частични секвенции на 16S-23S рибозомна РНК интергенна спейсър област от бъбречна тъкан и на гена за цитрат синтетаза потвърди, че патогенът B. taylorri е свързан с множество видове Bartonella.

При кои гризачи може да бъде открит патогенът Bartonella taylorii?

Патогенът Bartonella taylorii е открит в различни евразийски видове гризачи и бълхи. Патогенът е открит и при свраки в Европа . В Северна Америка патогенът Bartonella taylorii може да бъде диагностициран при еноти.

Каква инфекция причинява патогенът Bartonella taylorii при мишките?

В едно проучване е изследвано каква високостепенна инфекция може да причини патогенът Bartonella taylorii при имунокомпрометирани мишки. За тази цел животните са били заразени с Бактерия и след това са наблюдавани. Повърхностните наблюдения показаха, че два месеца след заразяването не могат да се открият никакви аномалии в животните. След четири месеца обаче всички мишки показаха ясно увеличен слез.

По-подробното изследване под светлинен микроскоп разкри няколко патологии в различни органи на по-ранен етап. Например около един месец след заразяването в черния дроб беше диагностициран рядък миелоиден инфилтрат. Този миелоиден инфилтрат е бил съставен предимно от неутрофили, както и лентовидни форми, които също са изглеждали като гнезда от клетки. Изследователите смятат, че тези възпалителни клетки са или микроабсцеси (само неутрофили), или огнища на екстрамедуларна хемопоеза. Възпалителните клетки отново стават по-видими в по-късен момент .

Освен това между първия и втория месец след инфекцията се наблюдава неутрофилен и мононуклеарен инфилтрат около централните нерви. Това би могло да означава лек хепатит. След три месеца бяха открити вретеновидни клетки и огнища. Тези лезии изглежда са навлезли в околната чернодробна тъкан без ясни граници. Ако лезиите са били по-малки, те често са имали граница от неутрофили (подтип бели кръвни клетки) и мононуклеарни (клетки с едно ядро) клетки. Синусоидите в съседство с лезиите често са разширени. След четири месеца инфекция лезиите съставляваха приблизително до половината от нормалната чернодробна тъкан, а в някои от тях имаше и калцификати. Остатъци от съзряващи миелоидни клетки и мегакариоцити присъстваха и в цялата нелезионална област на чернодробната тъкан. Приблизително по същото време лезии с подобен външен вид могат да бъдат открити и в бъбреците. Това показва форма на грануломатозен нефрит.

В рамките на изследването по този начин може да се докаже, че патогенът Bartonella taylorii може да причини серия от хронични инфекции от висока степен при имунокомпрометирани мишки. Патологиите, причинени от патогена, наподобяват характеристиките, които могат да се наблюдават и при имунокомпрометирани пациенти след като са развили инфекция с Bartonella.

Защо са спешно необходими допълнителни изследвания на патогена Bartonella taylorii?

Гризачите са повсеместно разпространени в градска среда. Поради лесния контакт с хората е наложително ветеринарните лекари, както и медицинските специалисти, да продължат изследванията на патогена. На патогена трябва да се обърне по-голямо внимание и при медицинските прегледи , тъй като обикновено е трудно да бъде открит чрез рутинна бактериална култура. Следователно при гризачи с описаните по-горе симптоми трябва да се извършат допълнителни молекулярни тестове за откриване на патогена.