Човешките папиломавируси (накратко HPV) са ДНК вируси, от които са известни над 200 типа, а 124 типа са по-точно определени. Те могат да бъдат отговорни за растежа на клетките в анормални области, предракови лезии, както и за рак или генитални брадавици.

От известните типове 30 типа вируси могат да бъдат открити в областта на ануса и гениталиите, а за 14 типа вируси е известно, че са онковируси, т.е. могат да предизвикат рак.

Класификация на човешките папиломавируси:

Типовете вируси, които могат да бъдат открити в гениталната област, се класифицират според риска от рак.

  1. Вируси с нисък риск: Те включват HPV 6, 11, 40, 42, 43, 44, 54, 61, 70, 72, 81 и CP6108. HPV 6 и 11 са известни причинители на condylomata acuminata (генитални или полови брадавици), но не причиняват животозастрашаващи заболявания.
  2. Високорискови вируси:
    Високорисковите вируси включват HPV 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 68, 73 и 82.
    Повечето хора с рак на маточната шийка имат поне един човешки папиломен вирус от високорисковата категория.
    Пряка връзка с HPV има и при някои други карциноми в гениталната и аналната област, а също и при карциноми в областта на устата.
  3. Възможни високорискови вируси
    HPV 26, 53 и 66 са сред онези вируси, които не могат да бъдат категорично причислени, но които предполагат, че също принадлежат към групата на високорисковите вируси.
  4. Генотипове на HPV с неопределен риск


Тези вируси не могат да бъдат причислени към рискова група, тъй като все още не са достатъчно изследвани, за да се знае дали представляват висок или нисък риск.

От 2005 г. насам Международната агенция за изследване на рака (IARC) посочва човешките папиломавируси 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59 и 66 офцел като канцерогенни.


Какви ракови заболявания могат да бъдат причинени от човешките папилома вируси?

Много хора погрешно смятат, че само жените са изложени на риск от човешките папиломни вируси, защото те причиняват само рак на маточната шийка.

Тази невярна информация може да има сериозни и дори животозастрашаващи последици, тъй като мъжете също могат да бъдат засегнати.

Мъжете могат не само да бъдат носители на HPV и да го предават, но и да се разболеят от тумори, които са предизвикани от HPV. Мъжете могат да бъдат засегнати и от генитални или анални тумори, както и от карциноми на устата и гърлото.


Карцином на маточната шийка:

Карциномът на маточната шийка (рак на шийката на матката) е най-известният рак, който може да се обясни с инфекцията с човешкия папиломавирус. Приблизително 97% от туморните образувания се дължат на вируса, като страдащите най-често са заразени с HPV 16 и 18.


Карцином на пениса:

Това е плоскоклетъчен карцином, който засяга мъжката полова област. И тук в много случаи се откриват HPV 16 и 18, което предполага връзка между раковото заболяване и човешкия папиломавирус.


Анални тумори:

Туморите в аналната област се срещат изключително рядко, но и тук могат да се открият човешки папилома вируси и да се заподозрат като причинител

Орофарингеални карциноми:

Тези тумори се срещат в областта на мекото небце, основата на езика и небцовите сливици. Човешките папилома вируси могат да бъдат открити при около 20 % от пациентите. Въпреки това не е ясно изяснено дали тези вируси имат и канцерогенен ефект в този контекст

Тумор на вулвата:

Друго много рядко заболяване е карциномът на женската вулва. Заболяването често се среща заедно с рак на маточната шийка. Както и при карцинома на маточната шийка, най-често се откриват HPV 16 и 18. Клетките, заразени с HPV, се заселват в лигавицата на ануса и гениталната област и се разпространяват към шийката на матката, където причиняват рак. Освен това заболяването може да се появи във външната генитална област и ануса.

Как човешкият папилома вирус причинява рак?

Човешкият папиломен вирус се прикрепя към кожата и лигавиците. Обикновено той изчезва отново след около 2 седмици, без да предизвиква никакви симптоми. Може обаче да се случи вирусът да се засели в клетките и да се разпространява все повече и повече не само към външните кожни клетки, но и например към вътрешните полови органи, напр. шийката на матката. След като вирусът се установи, той предизвиква анормален растеж на клетките, който може да се развие в карцином, ако не бъде открит и отстранен навреме. Този процес от заразяването с HPV до образуването на рак може да отнеме средно до 15 години.

Заразяване с HPV

Заразяването с човешките папилома вируси е директно, т.е. от човек на човек. Ако човек има микроскопични наранявания по кожата и лигавиците, вирусът може да проникне там и да зарази епителните клетки.
Вирусите се предават най-често по време на полов акт, както при анален и генитален полов акт, така и при орален секс. Презервативът не осигурява 100% защита, тъй като близкият контакт с кожата също може да доведе до предаване на вируса.


Превантивна мярка:

За предотвратяване на HPV инфекцията има ваксина, която е почти 100% ефективна. Ваксинацията се препоръчва за момичета и момчета на възраст от 9 до 14 години. Причината за препоръката в ранна възраст е, че ваксинацията трябва да приключи преди първия сексуален контакт.
Въпреки че при мъжете рискът от ракови заболявания, причинени от HPV, е по-малък, има смисъл да се ваксинират и момчетата, тъй като те могат да носят човешки папилома вируси и също да ги предават. Ако се предпазят от тези вируси, те предпазват и бъдещия си партньор.

Забелязвате ли инфекция с HPV?

Простият отговор е: Не!

Ако сте заразени с човешки папилома вирус, няма да имате никакви симптоми. Човешките папилома вируси се появяват и изчезват безшумно. Вие се заразявате незабелязано и в повечето случаи такава незабелязана инфекция се лекува за около 2 седмици. В някои случаи обаче вирусите могат да се захванат, да се размножат без никакво предупреждение и да бъдат отговорни за анормален клетъчен растеж и дори за рак.

Превенцията е по-добра от лечението.

Тъй като инфекцията с HPV протича безшумно, изключително важно е да се провеждат редовни профилактични прегледи, особено по отношение на рака. Възползвайте се от редовните профилактични прегледи, за да откриете евентуален анормален клетъчен растеж на ранен етап.