Рецензия за книгата на д-р Майкъл Кларадж "Електрическият дизайн на биологията"
В света на редукционната биология се е наложило схващането, че всички претеглени свойства на живата материя (включително морфологията, развитието на клетките и предназначението както на клетките, така и на отделните представители на вида) се определят изцяло от ДНК. Ако това беше вярно, би трябвало да приемем, че цялата информация, съдържаща се в процеса на развитие на всяка клетка, е определена преди раждането, така че във Вселената има малко място за свобода.
Сега възниква проблем. Ако вземем предвид невероятната взаимосвързаност и комуникация, която трябва да съществува между клетките на един организъм по време на неговото развитие, как недоопределените стволови клетки на един ембрион знаят кога да се превърнат в сърдечни клетки, а не в мозъчни или стомашни? И как тази обмяна на клетки в рамките на един орган и между органите в тялото продължава през целия живот на организма?
В тази невероятна видеопоредица от две части д-р Майкъл Кларадж (водещ учен на проекта Safire) не само разглежда проблемите, породени от предположението, че ДНК е основната движеща сила на живота, формата и функцията, но и изтъква конкретни примери от природата, при които подобни теории се разпадат напълно - при живите организми, както и при кристалографията и образуването на снежинки.
Сред казусите от биологичната сфера д-р Кларадж разглежда работата на лабораторията на Майкъл Левин в университета "Тъфтс" в Бостън, която провежда експерименти, променящи електрическите свойства на клетъчната биология в ембрионите. Без да променя основната ДНК на различните видове, лабораторията на Левин стриктно демонстрира, че промяната на електрическите поляризации в клетките може фундаментално да наруши развитието на живите организми до степен на създаване на изцяло нови видове, които дори са способни да се самовъзпроизвеждат.
Д-р Кларадж предизвиква зрителя да се замисли какви други сили и принципи са в действие при създаването на нови видове и отделни организми, които имат повече общо с електромагнитните свойства, отколкото само с ДНК.
Ако електрическите свойства на живота са много по-важни (макар и може би не конкретно причинно-следствени), отколкото обикновено се смята, тогава възниква въпросът: какви по-висши астрофизични причини определят този процес? Как се влияе той от осцилиращите електрически/магнитни полета на Земята? Как тези осцилиращи полета се влияят от по-голямата среда на електромагнитните полета на Слънчевата система? Как тези полета на свой ред се влияят от по-широките електромагнитни свойства на галактиката или свръхкупа от галактики, от които Млечният път е само част?