Какво представлява глиобластомът?

Глиобластомът е най-често срещаният вид злокачествен мозъчен тумор, който се образува от поддържащи клетки в мозъка. Глиобластомът обикновено се развива за кратко време и може да се появи навсякъде в мозъка. Глиобластомът може да бъде напълно отстранен чрез операция, ако е възможно, и след това да се лекува с лъчетерапия или химиотерапия, но е нелечим. Затова и Световната здравна организация (СЗО) класифицира глиобластома като IV степен и по този начин като най-тежкия мозъчен тумор. Повечето възрастни на възраст между 50 и 70 години развиват глиобластом, въпреки че съответните рискови фактори, които допринасят за развитието на глиобластом, все още не са известни на медицинските експерти.

Колко често срещан е глиобластомът?

Средно мъжете са по-склонни да развият глиобластом, отколкото жените. Около трима от всеки 100 000 души развиват глиобластом всяка година, което прави този вид мозъчен тумор най-често срещаният глиом и най-често срещаният първичен злокачествен мозъчен тумор при възрастни. Глиомите могат да се появят на групи, особено в рамките на едно семейство, и има голяма вероятност да се появят отново през първата година след поставянето на диагнозата.

Как се развива глиобластомът?

Глиобластомът се развива от т.нар. глиални клетки, които се обновяват редовно подобно на другите клетки. В този процес могат да възникнат грешки, които да доведат до неконтролиран растеж на клетките. Глиобластомът обикновено се развива за много кратко време в едното мозъчно полукълбо и се разпространява оттук по бара в другото мозъчно полукълбо. Формата му напомня на пеперуда. Поради това глиобластомът се нарича още "глиом на пеперудата".

Какви са причините за глиобластома?

Лекарите все още не са успели да установят причината за появата на глиобластома. Сигурно е обаче, че някои наследствени заболявания като неврофиброматоза (НФ), туберозна склероза, синдром на Тюрко, синдром на Линч и синдром на Ли-Фраумени могат да увеличат риска от развитие на глиобластом. Радиационното облъчване, евентуално причинено от радиочестотни полета, или на което пациентът е бил изложен в хода на радиотерапия, също може да благоприятства развитието на глиобластом.

Какви са различните форми на глиобластома?

Туморните клетки на глиобластома се състоят от клетки на централната нервна система (глиални клетки), които поемат различни функции. Лекарите различават първична и вторична форма на тумора в зависимост от начина, по който се развива:

• Първичен глиобластом: развива се в рамките на няколко седмици от здрави глиални клетки и се среща по-често от вторичния глиобластом. Първичен глиобластом се развива предимно при по-възрастни хора между шестото и седмото десетилетие от живота.
• Вторичен глиобластом: възниква от мозъчен тумор от по-нисък клас и следователно е последният стадий на по-дълго съществуващ мозъчен тумор. Вторичният глиобластом засяга предимно хора на възраст между 40 и 60 години.

Какви са симптомите на глиобластома?

Точните симптоми на глиобластома зависят от местоположението на мозъчния тумор. Най-общо може да се каже, че глиобластомът причинява главоболие, което се появява главно през нощта и сутрин. Те могат да бъдат придружени от гадене и повръщане. Нарушенията на речта или епилептичните припадъци, дори комата, също могат да бъдат признаци на глиобластом. Това, което прави впечатление при всички тези симптоми, е, че те бързо се засилват, което се дължи на факта, че глиобластомът се развива само в рамките на няколко седмици и расте бързо. Мозъкът не може да се адаптира толкова бързо към променящите се условия на натиск, поради което здравословното състояние на пациента се влошава все повече в рамките на много кратко време.

Как се диагностицира глиобластомът?

Диагнозата глиобластом обикновено се поставя от невролог. След снемане на анамнеза и извършване на физикален преглед неврологът обикновено извършва неврологично и невропсихологично изследване с помощта на образни техники като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография (КТ) и/или позитронно-емисионна томография (ПЕТ) на черепа. Целта тук е да се определи мозъчният тумор възможно най-точно, за да се създадат възможно най-добрите условия за лечение.

Как се лекува глиобластомът?

За да се увеличат шансовете за оцеляване на пациента, лекарят винаги се стреми да отстрани глиобластома напълно, без да причинява трайни неврологични увреждания, като парализа или нарушения на говора. Лекарите наричат това радикална операция, т.нар. резекция. Обикновено тя е последвана от лъчетерапия и/или химиотерапия. В някои случаи е възможно да се използват и така наречените полета за туморна терапия (TTF). Това е лечение с променливи електрически полета, които трябва да потискат растежа на глиобластома. Кой метод на лечение ще се използва, винаги зависи от възрастта на пациента, общото му здравословно състояние и характеристиките на тумора.

Ако туморът регресира след приключена терапия или ако глиобластомът продължава да расте въпреки лечението, лекарят може да вземе решение за нова хирургична интервенция и/или лъче- или химиотерапия на индивидуална основа. Може да се обмисли и дали могат да се използват други лекарства.

Освен това е възможно пациентът, заедно с лекуващия лекар, да реши, че глиобластомът повече няма да се лекува конкретно, а вместо това физическите симптоми ще бъдат облекчени и оставащото време от живота ще бъде оформено по най-добрия възможен начин. Лекарите наричат тази форма на палиативни грижи "най-добри поддържащи грижи". В допълнение към обезболяващата терапия пациентът (и неговите близки) получават и психологически и духовни грижи.

Каква е прогнозата за глиобластома?

Глиобластомът е нелечим. Средната продължителност на живота, дори след операция и последваща лъчетерапия и химиотерапия, е малко повече от една година и винаги зависи от общото здравословно състояние на пациента и от стадия на тумора. Ако 80 % от глиобластома може да бъде отстранен или ако останат по-малко от 5 cm тумор, пациентът вече има предимство в преживяемостта.