Какво представлява глиомът?

Терминът глиом се отнася до вид мозъчен тумор, който се развива от поддържащите нервната тъкан клетки (глиални клетки). Глиомите се класифицират в следните различни типове тумори в зависимост от това от кои глиални клетки произлизат:

• Астроцитоми: звездообразни клетки с понякога дълги клетъчни израстъци, които са сред най-често срещаните глиоми и съставляват повече от 60 %,
• Олигодендроглиоми: Клетки с къси израстъци, които съставляват 10 % от всички глиоми,
• Епендимоми: вентрикули в мозъка, които съставляват 5 до 10 % от всички глиоми,
• Смесени глиоми: като олигоастроцитоми, които представляват 5 до 10 процента от всички глиоми.

Глиомът може да бъде отстранен по хирургичен път или лекуван с лъчетерапия и/или химиотерапия. Шансовете за излекуване варират в зависимост от вида на глиома. Докато по-малко злокачествените (нискостепенни) глиоми могат да бъдат лекувани, други са нелечими. Глиомата е най-често срещаният вид първичен мозъчен тумор, като всяка година засяга средно пет до шест от всеки 100 000 души. Някои видове глиомни тумори се развиват в детска възраст, докато други видове тумори се развиват едва в зряла възраст.

Какви са различните видове глиоми?

Глиомите, както и другите мозъчни тумори, се класифицират от Световната здравна организация (СЗО) в т.нар. туморни класове в зависимост от техния растеж и прогноза:

• I. Клас: Пилоцистичен астроцитом; това са доброкачествени и бавно растящи тумори, които обикновено имат добра прогноза и могат да бъдат отстранени чрез операция
• II степен: Дифузен астроцитом (фибриларен, гемистоцитен, пиломиксоиден, протоплазмен); олигодендроглиом; олигоастроцитом; тумори, които имат висок риск да се появят отново след успешно лечение (рецидив) и могат да се развият в злокачествени тумори,
• III. степен: анапластичен астроцитом; анапластичен олигодендроглиом; анапластичен олигоастроцитом; са злокачествени тумори, които освен операция изискват и лъчетерапия и/или химиотерапия,
• IV. Степен: Глиобластом: са много злокачествени тумори, които растат бързо и имат неблагоприятна прогноза. Дори с наличните методи на лечение - хирургия, лъчетерапия и/или химиотерапия, глиобластомите обикновено не могат да бъдат излекувани.

Глиобластомът е най-често срещаният, следван от различните форми на астроцитом. Олигодендроглиомът е най-рядката форма на мозъчен тумор. Нискостепенните глиоми се срещат по-често при деца и по-млади хора, докато при възрастните и по-възрастните хора е по-вероятно да се развият високостепенни глиоми.

Какво причинява глиома?

Лекарите все още не са единодушни относно причините за мозъчните тумори. Те обаче приемат, че глиомът може да се развие поради генетични фактори. Те включват преди всичко неврофиброматоза I или туберозна склероза. Но например лъчевата терапия, проведена за лечение на предишно раково заболяване, също може да насърчи растежа на глиома.

Мозъчните тумори се причиняват от нарушено физиологично клетъчно делене, което се извършва ежедневно под формата на метаболитни дейности във всяка клетка, а също и в генетичния материал - ДНК. Ако ДНК се увреди по време на тези процеси, могат да се образуват мутации или дефектни участъци от ДНК. В резултат на това тези дегенерирали клетки могат да се размножават неконтролируемо и да доведат до появата на болна тъкан (неоплазия).

Какви са симптомите на глиома?

Глиомът, както и много други мозъчни тумори, се проявява доста късно. Кои симптоми се появяват и колко забележими са те, винаги зависи от местоположението на тумора. Първоначално глиомът може да се прояви като постоянно повтарящи се главоболия, световъртеж, гадене и повръщане. В зависимост от местоположението си обаче той може да причини и поведенчески и сетивни нарушения като изтръпване, както и зрителни и говорни нарушения. Освен това могат да се появят дори гърчове, което показва повишаване на вътречерепното налягане.

Как се диагностицира глиомът?

Глиомът се диагностицира с помощта на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). За да може да се определи още по-точно глиомът, се извършва и изследване на тъкан (биопсия). Тъй като глиомът се състои от т.нар. глиални влакна, те могат да бъдат открити в тъканната проба чрез цветно маркиране на протеина на глиалните влакна (GFAP). По този начин е възможно да се разграничат и други мозъчни тумори, тъй като всеки от тях съдържа различни протеини.

Как се лекува глиомът?

Видът на лечението винаги зависи от тежестта на съответния глиом, неговия размер и локализация. Като цяло глиомът може да се лекува с операция, лъчетерапия и/или химиотерапия. Заедно с тези методи на лечение пациентът получава и психологическа помощ.

При избора на подходящ метод на лечение лекарят винаги преценява рисковете и ползите. По принцип лекарят винаги се опитва да отстрани тумора напълно чрез операция. Най-важното следоперативно лечение обикновено е лъчетерапията. Алтернативно може да се използва системна лекарствена терапия, при която основна роля играят вещества от областта на цитостатиците и антиангиогенезата.

Ако е налице глиобластом, той може да бъде лекуван с помощта на т.нар. полета за третиране на тумори (TTF). При този метод на лечение върху пациента се поставя капачка, чрез която се генерират магнитни полета. Предполага се, че тези магнитни полета потискат растежа на клетките на тумора. Ефективността на туморолечебните полета вече е доказана в медицински проучвания, поради което те винаги трябва да се разглеждат като възможност за лечение на глиобластом.

Какви са шансовете за излекуване на глиома?

Освен от тежестта на тумора прогнозата зависи и от възрастта и общото здравословно състояние на пациента. Вярно е, че изгледите за пълно излекуване намаляват с увеличаване на възрастта и състоянието на заболяването. Петгодишната преживяемост след поставяне на диагнозата е около 20 %, независимо от пола на съответното лице. За успешното лечение, особено на злокачествените глиоми, винаги е важно ранното диагностициране и започването на подходящо лечение, тъй като този вид тумори винаги растат бързо.