Какво представлява хистиоцитомът?
Хистиоцитомът е доброкачествено образувание на съединителната тъкан. Тъй като наподобява твърд фибром, хистиоцитомът се нарича още дерматофибром. Обикновено хистиоцитомът се появява като възел с големина от 0,5 до 2 cm, който изпъква над нивото на кожата и придобива кафеникав до червен цвят. Хистиоцитомът има склонност да се разпространява по-дълбоко, когато засегнатият участък от кожата се притисне. В повечето случаи на заболяването хистиоцитомът се образува на краката и особено на подбедриците. Той обаче може да се появи и по ръцете. Хистиоцитомите често се причиняват от ухапвания от насекоми и/или комари. Той обаче може да се развие и след малко нараняване. Възрастните на възраст между 30 и 60 години са с по-висока от средната честота на хистиоцитома. Жените са засегнати по-често от мъжете. Заболяването се среща по-рядко при деца.
Какви видове хистиоцитом има?
В медицината терминът "хистиоцитом" се използва за разграничаване на следните два вида тумори:
- Доброкачествен кожен фиброзен хистиоцитом (т.нар. дерматофибром ): отнася се за доброкачествен кожен тумор, който се състои от фиброцити и колагенови влакна и може да се развие на всеки етап от живота, но най-често се среща при млади хора.
- Злокачествен фиброзен хистиоцитом: включва както кожни тумори, така и тумори на меките тъкани и костите.
Защо се развива хистиоцитом?
Точната причина за появата на хистиоцитом все още не е напълно ясна за лекарите. Те обаче предполагат, че хистиоцитомът може да се развие в резултат на ухапване от насекомо, например от кърлеж. Освен това се разглеждат и следните други възможни причини за развитие:
- като белег след нараняване на кожата,
- като възпаление на космения фоликул (фоликулит),
- като резултат от леко нараняване
По кои части на тялото се образуват хистиоцитоми?
По принцип хистиоцитомите могат да се появят по всяка част на тялото, но са особено често срещани по крайниците, особено по ръцете и краката. В научната литература са описани и хистиоцитоми по дланите на ръцете и стъпалата на краката, но те се срещат доста рядко.
Как можете да предотвратите появата на хистиоцитом?
По принцип не е възможно да се предотврати развитието на хистиоцитом. Въпреки това можете да намалите риска от развитие на хистиоцитом, например чрез внимателно третиране на кожни наранявания. Също така не трябва да се разчесват отворени ухапвания от насекоми и да се предотвратява развитието на инфекции на космените фоликули или на кожни инфекции.
Опасни ли са хистиоцитомите?
От медицинска гледна точка хистиоцитомите не са опасни. Въпреки това те могат да се възприемат като обезпокоителни, особено от естетическа гледна точка. Те могат също така да пречат на движението, ако са разположени в области на кожата, които често са изложени на триене. Такива са областта на подмишниците, долната част на женската гърда или краката.
В някои случаи е възможно хистиоцитомът да се възпали. Това е особено характерно, ако зърната са така наречените педункулирани и усукани. Тогава те могат да придобият черен цвят и да отмрат вследствие на възпалението.
Какви симптоми предизвиква хистиоцитомът?
Хистиоцитомите се появяват като безболезнени малки възли по кожата и са по-често срещани по крайниците. Размерът им може да варира от 0,3 до 1,5 cm и се появяват поединично или на няколко места. Ако съдържат пигмента хемосидерин, те придобиват кафяв до синкав цвят. Ако се състоят от мастни отлагания, те могат да придобият червеникав или жълтеникав цвят.
Освен външния си вид хистиоцитомът не предизвиква други симптоми, освен ако не затруднява движението поради местоположението си. Хистиоцитомът не причинява болка, нито пък е склонен към сърбеж или дегенерация.
Как се диагностицира хистиоцитомът?
Дерматологът може да диагностицира хистиоцитома, като разгледа типичния му външен вид. Едновременно с това се определя и видът на хистиоцитома.
Как се лекува хистиоцитом?
Тъй като хистиоцитомът обикновено е само безвредно кожно изменение, обикновено не се налага лечение. Ако обаче хистиоцитомът пречи на движението поради местоположението си или ако често се възпалява, той може да бъде отстранен чрез операция. Хирургично отстраняване може да бъде препоръчително и за т.нар. педункулирани зърна, тъй като в зависимост от позицията си те могат лесно да се възпалят или да се заплетат в огърлици или други подобни.
След тази процедура обаче остава белег. Възможно е и отстраняване чрез CO2 лазер. Отстраняването на хистиоцитом обикновено се извършва под местна анестезия и изисква няколко шева за затваряне на раната. В около пет процента от всички случаи хистиоцитомите се образуват отново след хирургичното им отстраняване.
Можете ли сами да отстраните хистиоцитом?
При всички случаи трябва да се въздържате от самостоятелно отстраняване на хистиоцитом. Също така хистиоцитомът, например при така наречената педункулирана брадавица, не бива да се лигира самостоятелно или да се поставя фибромна лепенка без лекарско наблюдение. Всеки опит за самолечение крие риск от инфекция, възпаление и белези.
Какви домашни средства могат да помогнат срещу хистиоцитом?
Вместо хирургично самолечение, в някои случаи използването на домашни средства може да бъде ефективно за отстраняване на хистиоцитома. Някои страдащи накапват ябълков оцет върху хистиоцитома няколко пъти дневно. Алтернативно, памучна вата, напоена с ябълков оцет, може да се прилага върху хистиоцитома няколко пъти дневно. В някои случаи това самолечение успява да накара хистиоцитома да изчезне. Важно е обаче да се уверите, че кожата около хистиоцитома не се възпалява.