Какво представлява карциномът на фаринкса?

Карциномът на фаринкса е известен още като рак на гърлото. Това е рак на гърлото, т.нар. фаринкс, който в над 90 % от всички случаи се причинява от плоскоклетъчен карцином, произхождащ от клетките на лигавицата. Лекарите различават карцином на фаринкса (хипофаринкса) и карцином на устата и назофаринкса (орофаринкса и назофаринкса). Карциномът на фаринкса може да се прояви с удебелени лимфни възли в областта на шията. Те се подуват вследствие на разпространението на тумора. В повечето случаи обаче фарингеалният карцином вече е в късен стадий на рак.

Какви медицински подразделения има?

Лекарите разделят фаринкса на три участъка:

• Горна част(назофаринкс или епифаринкс): започва зад носната кухина и завършва над мекото небце
• Среден раздел:(мезофаринкс или орофаринкс): принадлежащ на устата и завършващ при прехода към ларинкса. Освен задната стена на фаринкса, тук се включват основата на езика, фарингеалните сливици и предната повърхност на мекото небце.
• Долна част:(хипофаринкс) най-ниската част на фаринкса, започваща от мястото, където се разделят дихателните и хранителните пътища, и завършваща зад и встрани от ларингеалния вход

Кои рискови фактори могат да насърчат развитието на карцином на фаринкса?

Докато хипофаринксът и орофаринксът се причиняват главно от тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол и инфекция с човешки папилома вирус (HPV 16 и 18), назофаринксът се среща по-често в Южен Китай, Северна Африка и Аляска. Жлезистата треска на Пфайферше и/или вирусът на Епщайн-Барр (EBV) могат да играят преобладаваща роля в развитието на назофаринкса.

Какви са симптомите на карцинома на фаринкса?

В почти 50 % от всички случаи карциномът на фаринкса не се диагностицира, докато не метастазира в лимфните възли на шията, което води до подуване на лимфните възли. Подуването на лимфните възли може да бъде симптом за рак, особено ако се появява от едната страна и е безболезнено.

Хората, които страдат от карцином на назофаринкса, често се оплакват от кървене от носа или постоянен ринит. Те могат да страдат и от хронично възпаление на синусите и главоболие. Тези симптоми се дължат на затруднено носно дишане. Ако липсва вентилация и в средното ухо (дисфункция на тръбите), може да се появят изливи в средното ухо, които са придружени от загуба на слуха или тревожно звънене в ушите (тинитус). Ако назофарингеалният карцином е в напреднал стадий и вече е прораснал в съседната черепна основа, може да се появи болка в лицето.

От друга страна, орофарингеалният карцином в напреднал стадий се проявява като болка във врата и/или ушите и/или затруднено преглъщане. Ако е налице тумор на езика, подвижността на езика е все по-ограничена и пациентът се оплаква от неясен говор. Ако туморът е голям и разположен отстрани на фаринкса, пациентът изпитва ограничено отваряне на устата (lockjaw или trismus). Други признаци на орофарингеалния карцином са забележимият лош дъх и/или кървенето в устата и гърлото.

Хипофарингеалният карцином се проявява в ранните етапи чрез доста неспецифични оплаквания. Едва след достигане на определен размер хипофарингеалният карцином може да предизвика усещане за чуждо тяло и/или да доведе до затруднено преглъщане и прекомерно слюноотделяне. В случай на хипофарингеален карцином туморът често се разпространява в съседни структури. Ако той засегне и ларинкса, движението на гласните струни може да бъде ограничено и да се появи хриптене. Хипофарингеалният карцином обикновено се диагностицира много късно, поради което нежеланата загуба на тегло е често срещан симптом.

Как се диагностицира карциномът на фаринкса?

Ако има съмнение за карцином на фаринкса, той трябва да бъде диагностициран от специалист по уши, нос и гърло (УНГ). Той или тя първо ще прегледа устната кухина, носната кухина и фаринкса, както и ларинкса и ушите с помощта на малко огледало (огледален преглед). В повечето случаи карциномът на фаринкса може да бъде открит още при този преглед. Освен това може да се назначи ендоскопия или кръвен тест.

Как се лекува карциномът на фаринкса?

Особено малките фарингеални карциноми обикновено могат да бъдат излекувани без никакви проблеми. Въпреки това, тъй като туморите са в напреднал стадий, когато се диагностицират, до този момент фарингеалният карцином вече е разпространил метастази. Тогава целта на лечението е да се запази качеството на живот на пациента и да му се даде възможност да продължи да се храни, пие, диша и говори нормално.

Лекарите правят основно разграничение между лечението на съответните форми на карцином. Докато орофарингеалният и хипофарингеалният карцином в някои случаи могат да бъдат отстранени по хирургичен път или като алтернатива се използва комбинация от химиотерапия и лъчетерапия, при назофарингеалния карцином операцията не е възможна поради локализацията му. Вместо това назофарингеалният карцином се лекува с лъчетерапия в комбинация с химиотерапия. Хипофарингеалният и орофарингеалният карцином засягат предимно мъже на средна възраст 60 години.