Когато гледаме хората, трябва да осъзнаем, че в една и съща ситуация те действат и реагират по напълно различен начин. Много от вас свързват това със структурата на характера на хората.

Характер:

Как реагираме емоционално и как се държим по време на криза, било то загуба на работа или сериозно заболяване, зависи от нашия характер.

Съвременната невронаука приема, че нашата невронна архитектура определя какво чувстваме и кои сме ние. Тези отпечатъци се случват още в детството.

важната информация се пренася до мозъка чрез нервните клетки. Всеки поразителен опит променя синаптичните вериги в невронната структура. И тези синаптични вериги след това оказват влияние върху начина, по който се държим следващия път.

Новите преживявания водят до по-нататъшно разширяване на мрежите, а превключващите точки, които вече не са необходими, се демонтират отново.

Следователно хората могат постоянно да надграждат невронната си архитектура чрез опит и учене.

Основно доверие:

Какво общо има характерът с основното доверие?

Всеки от нас се нуждае от място за убежище, място, където да се чувства сигурен, защитен, обичан и желан. Ако погледнем към неврологията, този копнеж идва от мозъка на бозайниците, т.е. от лимбичната система.

В идеалния случай сме намерили това място в собствения си родителски дом. И след това хората интернализират това усещане за сигурност, доверие и любов като основна положителна нагласа към живота, която запазваме като възрастни благодарение на усвоената рутина. Имаме увереност в себе си и можем да се доверяваме и на другите хора.

Когато бебето се ражда, то има малко потребности по това време, но разпознава дали тези няколко потребности се възприемат или не.

От това осъзнаване може да се развие силно чувство на основно доверие.

Бебето се чувства прието и обичано. Това положително чувство се развива допълнително чрез чести физически контакти и чрез интензивно любящо занимание с детето.

Основното доверие се формира през първите години от живота. Въз основа на неврологията знаем, че структурите на мозъка ни се формират през първите 6 години от живота и че тук се запечатват и тези дълбоки, подсъзнателни програми.

Хората формират основата си за здравословно самочувствие и щастлив и здравословен живот още в бебешка възраст, благодарение на доверието по отношение на себе си и на опита с родителите си, че животът и хората са добри.

Силното базово доверие означава:

Доверие в себе си:

•  Самочувствие, способност да обичаш
•  Аз заслужавам да бъда обичан
•  Чувствам се сигурен

Доверие в другите

•  Партньорство, общност
•  Доверявам се на теб
•  Знам, че съм разбран и приет

Доверие в цялото

•  Светът
• Струва си да се живее

Силното базово доверие е в основата на:

- доверието в себе си
- доверието в собствените способности
- доверието в развитието на самооценката
- доверието в развитието на способността да обичаш
- Увереност в свързването с другите
- увереност в любовните отношения
- увереност в приятелските отношения
- увереност в самия живот, че животът по принцип е "добър"

Знаем обаче, че този идеал за взаимоотношения между родител и дете рядко функционира оптимално. На първо място трябва да отбележим, че тези т.нар. негативни отпечатъци могат да имат отчасти субективен характер и не е задължително да са по вина на родителите, но познаваме и ситуации като

• Родителите се страхуват да не разглезят детето прекалено много
• прекомерна натовареност на родителите в нормалното им ежедневие
• Липса на елементарно доверие от страна на самите родители

Ако има развитие на твърде малко базово доверие, тази липса на сигурност и стабилност често съпътства човека през целия му живот.

Особено в специални етапи от живота, като започване на училище, съзряване във възрастен. За засегнатото лице дори воденето на самостоятелен живот може да се окаже по-голямо бреме.
Възможни проблеми, свързани с нарушено основно доверие, са

•  Липса на самочувствие - ниска увереност в определени ситуации
•  Ограничени контакти с други хора - Вътрешна несигурност
•  Липса на доверие в заобикалящата среда - слабо доверие в хората
•  Негативно справяне с кризите - малко позитивно отношение към живота
•  Тревожност - недоверие - агресивност
•  Малко доверие в другите - малко доверие в общността
•  Липса на самочувствие - Проблеми с привързаността
•  Трудно партньорство - връзка - любовна връзка
•  И т.н.

Преживяването на несигурност или отхвърляне след това се проявява в ежедневието, основното доверие на тези хора не е изразено, те имат проблеми със самооценката, съмняват се отново и отново, без значение дали към партньора си в живота, към началниците или към ближните.

Те не се обичат истински, изпитват много несигурност и често се оказват в постоянни проблеми във взаимоотношенията.
Вътрешното дете - убеждения

Когато в съвременната психология говорим за вътрешното дете, става дума за част от личността, която трябва да се разбира като съвкупност от всички отпечатъци от детството - както положителни, така и отрицателни.
В 3-те психични инстанции на Зигмунд Фройд (id, ego, superego) вътрешното дете е равнозначно на инстанцията "id".

Зигмунд Фройд и неговите 3 психични инстанции:

•  Ид=вътрешно дете - дете на сянката / дете на слънцето
•  Аз=Вътрешен възрастен=Инстанция на съзнателното мислене
•  superMe=Вътрешен критик=Морална инстанция в нас

Тези преживявания и отпечатъци са фиксирани в подсъзнанието, т.е. по правило дори не можем да си спомним вредните вътрешни програми, но те работят в подсъзнанието и чакат да бъдат извикани. Тези страхове и потребности, както и всички положителни отпечатъци, се съхраняват в подсъзнанието, но негативните отпечатъци причиняват най-много трудности на възрастните.

Подсъзнателната част на душата ни се опитва всячески да избегне необходимостта да понесе обидите и нараняванията. В същото време обаче тя се стреми към сигурност и признание. Всички тези страхове и копнежи действат в подсъзнанието. На съзнателно ниво ние сме възрастни, които сякаш оформят живота. Но на подсъзнателно ниво вътрешното ни дете масово влияе върху нашето възприятие, усещане, мислене и действие. Дори много по-силно от ума ни.

Нашето подсъзнание (мозъчният ствол и лимбичната система) е много мощна инстанция, която контролира 80-90% от преживяванията и действията ни. В лимбичната ни система се съхраняват всички наши емоционални преживявания, които сме направили в хода на живота си. Независимо дали по-късно можем съзнателно да си ги припомним или не, те се съхраняват там.

Когато имаме силно емоционално преживяване, то може да активира невронни структури в лимбичната ни система. По този начин едно настоящо преживяване може, но не е задължително, да предизвика само други, стари преживявания, които след това се подсилват взаимно.

Ако например невронната активност за чувството "страх" стане много силна, невроните от лимбичната система се изстрелват нагоре, в кората на главния мозък. Това е областта, в която се съхраняват всички наши знания и където се намира способността ни за решаване на проблеми чрез свързване на съответната информация.

Тъй като по-дълбоките мозъчни структури (лимбичната система, мозъчният ствол) винаги имат "право на път", за да осигурят оцеляването, силните емоционални реакции могат частично да парализират мозъчната ни повърхност за кратко време. Това са онези моменти, когато доброто убеждаване, дори с рационални факти, вече не е полезно, защото емоцията, например страхът, има надмощие.

Опитвали ли сте се някога да помогнете на пътник със страх от летене, като му обясните, че летенето е най-безопасното транспортно средство? Тези рационални аргументи не са подействали, защото кората на главния мозък на пътника е била напълно неработоспособна. По-дълбоките мозъчни структури му сигнализираха за най-голямата опасност. Следователно кората на главния мозък е била неработоспособна и вече не е била достъпна на рационално ниво.