Лупусът е автоимунно заболяване със симптоми в различни органи.
Организмът произвежда антитела, които не служат за защита от инфекции, както обикновено, а са насочени срещу собствените клетъчни и тъканни структури на организма.
Един въпрос, на който все още не може да се даде изчерпателен отговор, е дали в началото на автоимунното заболяване е налице инфекция с вируси или бактерии. През 2011 г. професор Улф Мюлер-Ладнер от Band Naunheim представи данни, които сочат това.
Например пептиди от патогени като вируса на нюкасълската болест, Chlamydia trachomatis, Mycobacterium tuberculosis или вируса на херпес симплекс (HSV) имат сходни аминокиселинни мотиви като миелиновия основен протеин (MBP) при хората. Поне при животински модели автоимунният енцефалит е предизвикан от задействаната молекулярна мимикрия, съобщава ревматологът.
Тази молекулярна мимикрия е класически пример за неправилно функциониране, при което имунната система атакува чужди тела, но поради еволюционно установено структурно сходство се насочва срещу собствените антигени на организма с подобна повърхностна структура.
Актуален пример за такава молекулярна мимикрия са автоимунните реакции, предизвикани от инфекция с вируса на Епщайн-Барр (EBV). От друга страна, EBV може да се реактивира и по време на разпалване на лупус.
Източник: Ärztezeitung, публикувано на 30.03.2012 г., 12:49
Резонансни честоти в организма:
- 310 kHz
- 338 kHz
- 324 KHz
- 339 kHz - 341 kHz
- 359 kHz - 360 kHz
- 389 kHz
- 394 kHz - 398 kHz
- 407 kHz - 411 kHz
- 416 kHz
- 433 kHz
- 450 kHz - 452 kHz
- 462 kHz
- 471 kHz
- 482 kHz
- 492 kHz - 496 kHz
- 508 kHz - 511 kHz
- 525 kHz
- 543 kHz
- 553 kHz