Какво представлява доброкачественият мозъчен тумор?

Доброкачественият мозъчен тумор е заболяване на централната нервна система. Причините за това заболяване все още не са изяснени, но то се среща доста рядко в сравнение с другите видове рак, освен при децата - където мозъчният тумор е вторият най-често срещан вид тумор. Доброкачественият мозъчен тумор може да засегне хора от всички възрасти, въпреки че сериозни случаи могат да се появят особено в детска възраст или при по-възрастни хора. В допълнение към операцията, доброкачествените мозъчни тумори могат да се лекуват и с лъчетерапия или химиотерапия.

Към коя форма принадлежи доброкачественият мозъчен тумор?

Доброкачественият мозъчен тумор принадлежи към т.нар. първични мозъчни тумори, които се развиват директно от менингите или клетките на мозъчното вещество. Лекарите наричат тази форма на мозъчен тумор и тумор на самия мозък. По отношение на първичния мозъчен тумор се прави разграничение и по отношение на това дали туморът произхожда от централната нервна система, т.е. от главния и гръбначния мозък, или от периферната нервна система. Последният случай е например при тумор, който произхожда от черепен нерв.

СЗО допълнително е разделила отделните тумори на мозъчен тумор на съответните типове тъкани:

• Епендимом: образува се от клетките, покриващи вътрешните камери на мозъка.
• Глиома: произлиза от поддържащите клетки на централната нервна система, например астроцитом, олигодендроглиом или глиобластом.
• Менингиом: развива се от менингите.

Това подразделение е от решаващо значение за лечението, но и за прогнозата на мозъчния тумор.

Какви са причините за мозъчен тумор?

Причините за развитието на първичните мозъчни тумори все още са до голяма степен неизвестни. Ако при засегнатото лице не може да се открие причинител на тумора, лекарите говорят за спорадичен мозъчен тумор. Спорадичният мозъчен тумор трябва да се разграничава от мозъчните тумори, които имат генетични причини. Мозъчните тумори могат да се развият вследствие на някои наследствени заболявания, като неврофиброматоза, туберозна склероза, синдром на фон Хипел-Линдау или синдром на Ли-Фраумени. Тези наследствени заболявания обаче са изключително редки и само няколко мозъчни тумора могат да бъдат проследени до тях.

Какви са симптомите на мозъчния тумор?

Мозъчният тумор често се проявява чрез главоболие, гадене и/или повръщане. Но сетивните смущения и/или припадъците също не са рядкост при мозъчен тумор. В ранните етапи засегнатите често страдат от доста неспецифични симптоми. С разрастването на тумора съществуващите симптоми се засилват и дори се добавят нови, които могат да варират в зависимост от местоположението. По-голямата част от всички пациенти често се оплакват от следните симптоми:

• Зрителни смущения, като например черно петно (загуба на зрително поле) или удвояване на образите,
• Парализа, изтръпване на отделни крайници, нарушения на говора,
• хормонални смущения,
• Увреждане на паметта,
• психологически ефекти, като депресивни състояния или чувство на тревожност,
• Личностни промени

Как се диагностицира мозъчен тумор?

При съмнение за мозъчен тумор трябва да се консултирате със специалист по неврология. По време на подробна анамнеза той първо ще ви попита за симптомите и медицинската ви история. След това ще започне с неврологичен преглед, по време на който ще бъдат изследвани мускулните рефлекси, както и мускулната сила и координация. Освен това се проверява функцията на черепните нерви. Тук се проверява дали пациентът може да мрънка. Възможно е също така да се осветят очите, за да се провери зеничният рефлекс.

В допълнение към тези тестове се използват и други образни процедури, като компютърна томография (КТ) и/или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Възможно е също така да се направи електроенцефалография (ЕЕГ) и/или изследване на нервна течност. Ако тези изследвания потвърдят съмнението за мозъчен тумор, лекарят ще вземе тъканна проба (биопсия).

Кръвен тест също може да даде информация за това дали е налице мозъчен тумор. За тази цел в стойностите на кръвта се търсят така наречените туморни маркери. Това са вещества, които туморните клетки отделят. Кръвният тест може да открие и генетични промени, т.нар. генетични аномалии.

Как се лекува мозъчен тумор?

Лечението на мозъчен тумор е съобразено с конкретния случай. Най-често срещаните лечебни процедури включват операция, лъчетерапия или химиотерапия. И трите метода на лечение се адаптират към съответния тумор и при необходимост могат да се комбинират помежду си. Изборът на процедура зависи най-вече от вида на тъканта, но също така и от клетъчните промени, както и от молекулярно-биологичните характеристики и стадия на тумора.

С операция мозъчният тумор може да бъде отстранен напълно или да се намали размерът му, например за да се облекчи дискомфортът от черепното налягане. Операцията обаче може да се използва и за спиране на изтичането на гръбначномозъчна течност, причинено от тумора. Радиацията, от друга страна, има за цел специфично унищожаване на мозъчните туморни клетки. При някои видове мозъчни тумори лъчетерапията е единствената възможност за лечение. Химиотерапията, подобно на лъчетерапията, има за цел да унищожи мозъчните туморни клетки или поне да спре размножаването им. Химиотерапията може да се използва и за намаляване на размера на тумора преди операция. Лекарите наричат това неоадювантна химиотерапия. Адювантната химиотерапия, от друга страна, се прилага, когато химиотерапията следва хирургичното отстраняване на мозъчния тумор. Нейната цел е да унищожи останалите туморни клетки.

Каква е прогнозата за доброкачествен мозъчен тумор?

Прогнозата зависи от протичането на заболяването и от вида на тумора, местоположението му и стадия на развитие към момента на поставяне на диагнозата. Като отправна точка служи класификацията на тежестта на туморите, разработена от СЗО. Доброкачественият мозъчен тумор принадлежи към първия стадий на развитие. Поради сравнително бавния си растеж доброкачественият мозъчен тумор има много добри перспективи за оздравяване.