Какво представлява карциномът на назофаринкса?
Назофарингеалният карцином е вид рак на носоглътката и обикновено се среща като плоскоклетъчен карцином. Назофарингеалният карцином е един от най-често срещаните злокачествени видове рак на фаринкса. Туморното заболяване се проявява с едностранен кървав секрет от носа, но може да причини и загуба на слуха, болки в ушите и/или оток на лицето с усещане за изтръпване. Назофарингеалният карцином се диагностицира чрез биопсия. С помощта на образна диагностика може да се оцени степента на заболяването. В повечето случаи назофарингеалният карцином се лекува с лъчетерапия и/или химиотерапия, а в по-редки случаи туморът може да бъде опериран.
Какво представлява носоглътката?
Назофаринксът се нарича още горен аерохраносмилателен тракт и включва областта на носа, устата и гърлото. Назофаринксът е мястото, където вътрешната част на носа, наречена носна кухина, се среща с гърлото. Тъй като назофаринксът е покрит с клетки, наречени плоскоклетъчни, назофарингеалният карцином обикновено се проявява като плоскоклетъчен карцином. Така наречените плоскоклетъчни клетки образуват епитела - бариера на повърхността на носоглътката.
Честота на назофарингеалния карцином
Назофарингеалният карцином може да се развие във всяка възрастова група и е особено често срещан в региона на Южнокитайско море. В рамките на САЩ и Западна Европа назофарингеалният карцином е един от най-често срещаните видове рак сред китайските имигранти. Особено често са засегнати групите от хора с южнокитайски и югоизточноазиатски произход.
В допълнение към произхода се подозира, че приемът на над средното количество нитрити и честата консумация на осолена риба също увеличават риска от назофарингеален карцином. Въпреки това вирусът на Епщайн-Барр (EBV), съответното наследствено предразположение и влиянието на околната среда също значително увеличават риска от образуване на тумори.
Какви са симптомите на карцинома на назофаринкса?
Назофарингеалният карцином обикновено се проявява с осезаеми метастази в лимфните възли в гърлото и нарушено носно дишане. Възможно е обаче да настъпи и загуба на слуха поради увреждане на носа или Евстахиевата тръба и да се стигне до излив в средното ухо. В резултат на това пациентът може да се оплаква от болки в ухото, кървав страничен ринорея и/или кървене от носа (епистаксис).
Ако туморът се разпространи, очната ябълка може да изскочи от очната ямка (екзофталм), може да се развие двойно виждане и да се появят зрителни и/или обонятелни нарушения. Ако туморът е проникнал в основата на черепа, той може да доведе и до парализа на черепните нерви, което да доведе до тежко главоболие, устойчиво на терапия.
Как се диагностицира назофарингеалният карцином?
При съмнение за назофарингеален карцином лекарят първо ще изследва дишането в устата, лимфомите на гърлото и ще извърши огледален преглед и/или ендоскопско изследване на носоглътката. По време на тези прегледи се взема тъканна проба от съществуващите лезии и след това се извършва биопсия. Биопсията може да се използва, за да се определи със сигурност дали ракът е злокачествен.
Тъй като при около 25 % от пациентите е засегната и основата на черепа, трябва да се направи и компютърна томография, за да се провери функцията на черепните нерви и да се определи до каква степен туморът вече се е разпространил. Компютърната томография разкрива костни промени в основата на черепа. Освен това ПЕТ сканирането може да разкрие размера на тумора, както и шийните лимфни съдове, което е от съществено значение за класифицирането на отделните стадии на рака при туморите на главата и шията.
Тъй като назофарингеалният карцином обикновено се развива незабележимо и не причинява почти никакъв дискомфорт, туморът обикновено вече е напреднал, когато се диагностицира.
Как се лекува карциномът на назофаринкса?
Назофарингеалният карцином може да бъде отстранен чрез операция или лекуван с химиотерапия и лъчетерапия. Хирургичната намеса обаче обикновено е изключително трудна поради локализацията на тумора и може да се използва само при по-малки тумори. Поради това карциномът на назофаринкса обикновено се лекува с химиотерапия и лъчетерапия и се използва главно за намаляване на размера на тумора. Ако има и съмнение за метастази в шийните лимфни възли, се извършва т.нар. дисекция на шията. Това е хирургична процедура, при която се отстраняват всички злокачествени лимфни възли на шията.
Ако туморът се появи отново след успешно лечение, т.нар. рецидивиращ тумор се лекува с допълнителна лъчетерапия. Алтернативно може да се използва резекция на основата на черепа. В този случай може да се наложи да се отстрани част от горната челюст, за да се осигури достъп. В някои случаи обаче резекцията може да се извърши и ендоскопски.
Каква е прогнозата за назофарингеалния карцином?
Ако карциномът се диагностицира и лекува в ранен стадий, 5-годишната преживяемост е между 60 и 75 %. От друга страна, ако карциномът се открие в IV стадий и се започне лечение, 5-годишната преживяемост намалява до по-малко от 40 процента. Дори и след успешното лечение на карцином на назофаринкса, редовните контролни прегледи са важни, за да се открие рано всяко ново туморно образувание и да се проведе съответното лечение.