Какво представлява неврилемома?

Неврилемомът, наричан още шванома , е доброкачествен капсулиран тумор на периферната нервна система. Той е най-често срещаният вид тумор на периферните нерви и заедно с неврофибромите представлява около 65 % от всички неврогенни тумори. Неврилемомът е по-скоро бавен в растежа си и произхожда от Швановите клетки на т.нар. невроектодермална неврилема. В по-малко от един процент от всички случаи на заболяване неврилемомът може да дегенерира и да се превърне в злокачествен (малигнен). Над средния брой неврилемоми се развиват на възраст между 20 и 50 години, но може да се развият във всяка възрастова група.

Как се развива неврилемомът?

Неврилемомът се развива от Швановите клетки. Това са така наречените глиални клетки, които растат спираловидно около продължението на нервните клетки. По този начин Швановите клетки създават електронен изолационен слой, който увеличава скоростта на предаване на сигналите. Неврилемата засяга функционирането на засегнатия нерв.

Къде се появяват неврилемомите?

Неврилемомите се образуват предимно в периферните нерви в областта на главата и шията и екстензорите (мускулната група) на крайниците. Около 3% от всички неврилемоми се появяват в очната ябълка (орбита). Възможно е обаче те да произлизат и от кожата, гръбначните нерви или черепните нерви. Ако е засегнат по-специално 8-ми черепен нерв, лекарите го наричат така наречения акустичен невром. Като цяло може да се каже, че неврилемомите все по-често засягат сетивните нерви, но по-рядко могат да засегнат и моторните и вегетативните нерви. Ако не се проявяват като неврофиброматоза, неврилемомите обикновено са единични и нарастват в продължение на години. В много случаи те се държат безсимптомно. В много случаи те се държат безсимптомно до достигане на определен размер на тумора.

Какви са симптомите на неврилемома?

Симптомите на неврилемома могат да варират значително в зависимост от местоположението на тумора. Типичен симптом на неврилемома обаче е изпъкването на едното или двете очи от очната ямка (експоталм). Освен това туморите могат да предизвикат образуване на кисти, кръвоизливи и/или калцификати поради близко разположените Шванови клетки (палисадна форма). Освен това, в зависимост от размера на тумора, може да се появи засилена болка и/или загуба на нерви.

В някои случаи може да се случи и така, че нервът, от чиито Шванови клетки се е развил неврилемомът, вече не функционира . В резултат на това се появяват симптоми на парализа. Обикновено симптомите на неврилемома се проявяват с течение на времето и се засилват в зависимост от размера на тумора .

До какви усложнения може да доведе неврилемомът?

Макар че по-малките неврилемоми често са безсимптомни, по-големите неврилемоми могат да изместят съседни нерви и по този начин да предизвикат здравни оплаквания. Например неврилемом на лумбалния отдел на гръбначния стълб, ако е достатъчно голям, може да причини хронична болка в гърба, която може да се излъчва дори в краката . Ако туморът продължи да расте, той може да доведе и до мускулна слабост на засегнатия нерв. Това може да доведе до дълготрайна болка, но също и до сетивни смущения.

От друга страна, ако става въпрос за неврилемом в гръбначния канал, може да се стигне до параплегия, тъй като тук поради тясното пространство изместването на съседните нерви може да доведе до загуба на функцията . Неврилемомите в пръстите на ръцете или дланите могат да предизвикат изтръпване и/или невротипичност поради притискане на съседните нерви. Неврилемомите, които засягат слуховите нерви, могат да доведат до загуба на слуха, глухота, замайване и/или шум в ушите .

Тъй като неврилемомата е тумор, описаните тук симптоми трябва да бъдат изяснени от лекар възможно най-скоро. Това важи в още по-голяма степен, ако подвижността е ограничена и има общи смущения в организма.

Как се диагностицира неврилема?

Въз основа на оплакванията обикновено вече е възможно неврологът да прецени какви са причините за нервните оплаквания. Обичайните образни диагностични процедури, като например магнитен резонанс (МРТ), могат да направят тумора видим. Освен ако все още не става въпрос за относително малък тумор, който е безсимптомен, не винаги е възможно той да бъде открит чрез образна диагностика.

Как се лекува неврилема?

Неврилемомът невинаги задължително изисква незабавно лечение. Тъй като той е по-скоро бавно растящ, доброкачествен тумор, първоначално може да бъде наблюдаван и само ако е асимптоматичен. По принцип, в зависимост от местоположението на тумора, е възможно неврилемома да бъде отстранен по хирургичен път. От една страна, това може да предотврати по-нататъшния растеж на тумора, но от друга страна, може да противодейства и на симптомите на неврилемома.

В случай на операция може да се наложи да се отстрани и частта от нерва, засегната от тумора . В резултат на това е възможно дори и след операцията симптомите да продължат да се проявяват поради липсващата нервна структура.

В допълнение към операцията е възможно и лечение с лъчева терапия. В този случай изолираната радиация действа върху засегнатата тъкан и трябва да доведе до унищожаване на тумора . Продължителността на лечението, но също така и дозата на облъчване винаги трябва да зависят от съответния тумор .

Каква е прогнозата при неврилема?

Неврилемомите са доброкачествени тумори, поради което прогнозата им е доста добра. Много от неврилемомите, дори по-големите и по-напреднали тумори, могат да бъдат отстранени по хирургичен път без никакви проблеми. В малък брой случаи могат да се развият описаните по-горе усложнения. Особено чести в този случай са нарушенията на слуха. От друга страна, нарушенията на вестибуларния нерв се срещат по-рядко. Ако неврилемомът може да бъде напълно отстранен чрез операция , той обикновено не се образува отново. Въпреки това неврилемомите, които не са били напълно отстранени, могат да се появят отново .