Какво представляват олигодендроглиомите?

Олигодендроглиомът е мозъчен тумор (глиален тумор), който засяга предимно възрастни на възраст между 35 и 50 години. Средно олигодендроглиомите се срещат малко по-често при мъжете, отколкото при жените. Като цяло олигодендроглиомите вероятно съставляват около един процент от всички глиоми, т.е. първични мозъчни тумори. Световната здравна организация (СЗО) разделя олигодендроглиомите на четири степени, които могат да предизвикат различни симптоми и според това коя степен се различават възможните начини на лечение. Олигодендроглиомът изисква бързо лечение и има различна прогноза в зависимост от тежестта си.

Как се развива олигодендроглиомът?

Под микроскоп олигодендроглиомът прилича на олигодендроцитите, които също произхождат от мозъка и са т.нар. поддържащи клетки - миелиновите обвивки. За разлика от олигодендроцитите обаче олигодендроглиомите не образуват тези миелинови обвивки.

Олигодендроглиомът обикновено се развива в главния мозък, по-конкретно във фронталния дял на мозъка. По принцип обаче е възможно олигодендроглиомът да се появи и в други области на мозъка. По-рядко обаче се засягат мозъчният ствол или малкият мозък.

Какви са различните форми на олигодендроглиома?

Световната здравна организация (СЗО) разграничава следните четири степени на олигодендроглиома, които се различават по степента на злокачественост и растеж:

• Клас I: доброкачествен олигодендроглиом, който расте бавно и има много добри изгледи за излекуване,
• Степен II: олигодендроглиоми с висока степен на рецидивиране (повторение), които също могат да станат злокачествени,
• Степен III: Злокачествен олигодендроглиом, който се отстранява хирургично и след това се лекува с химиотерапия или лъчетерапия,
• Степен IV: много злокачествен олигодендроглиом, който расте бързо и изисква лъче- или химиотерапия след операцията.

Какви симптоми причинява олигодендроглиомът?

Едва в късен стадий олигодендроглиомът може да предизвика следните доста неспецифични симптоми:

• Главоболие, което може да бъде придружено от гадене и повръщане и да показва повишено вътречерепно налягане,
• епилептични припадъци и/или неврологичен дефицит,
• Признаци на инсулт, като парализа на едната страна, проблеми с говора и т.н., които могат да се появят при кръвоизлив на глиома в мозъка.

Главоболието, причинено от олигодендроглиом, за разлика от нормалното главоболие, се появява много внезапно. Само в рамките на няколко дни или седмици главоболието може да стане все по-силно и е почти невъзможно да се лекува, дори с болкоуспокояващи. Хората често съобщават, че главоболието се засилва, когато са в легнало положение, и изчезва спонтанно, когато са в изправено положение.

В още по-напреднал стадий могат да се появят симптоми на т.нар. хидроцефалия, ако мозъчният тумор наруши оттичането на гръбначно-мозъчната течност. Ако се появят следните симптоми, те трябва да бъдат изяснени от лекар:

• Нарушения на паметта,
• Умора и/или отпадналост,
• Замайване и/или гадене

Как се диагностицира олигодендроглиом?

Лекуващият лекар първо ще снеме анамнезата на пациента и, ако е необходимо, ще опише симптомите му. След това лекарят може да стесни възможните причини за оплакванията и ако има съмнение за мозъчен тумор, да извърши неврологично изследване. По време на неврологичния преглед, който се извършва с помощта на образни процедури, като например компютърна томография (КТ), съмнението за мозъчен тумор се потвърждава от необичайни натрупвания на тъкан.

Още по-прецизно определяне на мозъчния тумор е възможно чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). При него се виждат нередности в мозъчните структури. Може да се извърши биопсия, като се вземе тъканна проба.

Какви са възможностите за ранно откриване?

Рисковите фактори, които могат да допринесат за развитието на олигодендроглиом, все още не са известни на медицинските специалисти. Тъй като нито нездравословното хранене, нито генетичните фактори могат да се използват конкретно като рискови фактори, все още не съществуват програми за ранно откриване или съответни мерки, с които развитието на олигодендроглиом може да бъде предотвратено или открито в ранен стадий.

Тъй като симптомите на олигодендроглиома обикновено са не само неспецифични, но и се появяват късно, оплакванията трябва да бъдат изяснени от лекар веднага. Само с помощта на образни процедури може да се постави окончателна диагноза и да се започнат подходящи стъпки за лечение. Както и при другите видове рак, колкото по-рано се диагностицира туморът, толкова по-големи са шансовете за излекуване.

Как се лекува олигодендроглиомът?

Лечението на олигодендроглиома винаги зависи от степента на тумора. Олигодендроглиом от втора степен обикновено се отстранява хирургично и след това се лекува с лъчетерапия и/или химиотерапия, ако съществува висок риск от рецидив.

Олигодендроглиомът от трета степен обикновено също се отстранява хирургично и след това се лекува с химиотерапия. Често се използват PCV или темозоломид, за да се предотврати повторното разрастване на тумора.

В допълнение към прякото лечение на тумора, важна част от терапията е и рехабилитацията. Особено при пациенти, които вече са претърпели неврологични промени, рехабилитацията трябва да доведе до по-добро качество на живот. Това може да се постигне например чрез следните възможности за лечение:

• целенасочена логопедична терапия (логопедика), ако са се появили говорни дефицити,
• Ерготерапия и/или физиотерапия, ако са настъпили физически увреждания,
• специални компютърни програми могат да се използват за неврокогнитивно обучение.

С кой специалист трябва да се консултирате при олигодендроглиом?

Особено в случай на олигодендроглиом трябва да се работи съвместно с няколко специалисти, тъй като туморът често е придружен от множество оплаквания. Препоръчително е засегнатите първо да се консултират с невролог. Неврологът не само ще извърши неврологичните изследвания, но и ще потвърди съмнението за заболяването. Освен това засегнатото лице трябва да се консултира с радиоонколог, с когото трябва да се проведе консултация за определяне на точния вид на тумора. Онколозите, т.нар. специалисти по онкологични заболявания, както и неврохирурзите могат да извършат допълнителни диагностични изследвания, ако е необходимо, и да наложат подходящи методи на лечение.