Патентът на Кали и честотната терапия

Патентът на Кали за електрифициране на кръвта вероятно щеше да лежи в архивите на Патентното ведомство и до днес, ако не беше някой си д-р Робърт Бек, който се основава на този патент, анализира и усъвършенства резултатите и въз основа на това разработва своя кръвен зепер на Бек.

Историята на ХИВ започва през 1981 г., когато през юни ученият от UCLA (Калифорнийския университет в Лос Анджелис) Майкъл Готлиб съобщава в доклад за Конвенцията за контрол на заболяванията за необичайно съзвездие от гъбични инфекции и пневмония при петима видимо здрави, млади, хомосексуални мъже от Лос Анджелис.

През 1985 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата одобрява първия тест за антитела срещу ХИВ.

През 1989 г. FDA одобрява разпространението на пентамидин за профилактика на PCP (Pneumocystis pneumonia).

По това време в световен мащаб се провеждат изследвания за лечението на ХИВ и оттук започва историята на патента на Каали за електрифициране на кръвта.

Двама изследователи от Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк експериментират с вируси на ХИВ в блюдо на Петри. Те били д-р Стивън Каали и неговият колега по това време, д-р Уилям Лайман, който обаче вече не се казвал, когато патентът бил подаден.

Двамата учени установили, че HI вирусите могат да бъдат деактивирани с изключително слаб ток.

Резултатите от многомесечните си изследвания двамата учени обявяват пред международна публика на 14 март 1991 г. по време на Първия международен симпозиум за комбинирани терапии (Първи международен конгрес за изследване на СПИН).

Експерименталната постановка, която е в основата на заявката за патент на Kaali, е следната:


Съдържанието на блюдото на Петри е изложено на слаб електрически ток.
В отговор на тока инфекциозността на вирусите на HI е намалена с до 95 %.
Тъй като кръвните клетки са много по-устойчиви в електрофизиологично отношение от вирусите, ток от 50 до 100 микроампера е достатъчен, за да отслаби патогените, въпреки че самите кръвни клетки не са увредени.

Вирусите на HI не се унищожават директно от електрическия ток, но външната им протеинова обвивка се уврежда по такъв начин, че те вече не могат да произвеждат ензима "обратна транскриптаза (RT)".

Но именно този ензим "обратна транскриптаза (RT)" е необходим на HI вирусите, за да могат да проникват в клетките на човешкото тяло.
Това е така, защото ензимът RT е предназначен да разкъсва клетките на Т-тялото и да променя ДНК на тези клетки по такъв начин, че манипулираната ДНК на телесната клетка да предизвиква неконтролируемо производство на все повече нови HI вируси.

Поради електрификацията на кръвта вирусите на HI вече не са били в състояние да произвеждат важния за тях ензим RT. Тъй като след електрообработката те вече не разполагат с този ензим, те не могат да проникнат в клетките на гостоприемника. Те са загубили (според патента на Kaali) разрушителната си способност да унищожават ДНК на здрави телесни клетки и да отслабват и в крайна сметка да унищожават човешката имунна система.

Патент на Kaali с № 5,139,684

На 23 февруари 1993 г. Патентното ведомство на САЩ издава на д-р Стивън Каали патент № 5 188 738.
Връзка към него можете да намерите тук: Патентен архив на Google.

Патентът на Каали е издаден въз основа на теорията за електрифициране на кръвта и описва два метода за унищожаване на бактерии, вируси, гъбички и паразити чрез въвеждане на специфичен променлив ток в заразена с вируси телесна течност (напр. кръв).

Съгласно патентното право на САЩ подателят на заявката за патент трябва да докаже пред Патентното ведомство на САЩ ефективността на новоизобретеното електрифициране на кръвта в посочения експеримент, по-специално дали описаното неутрализиране на вирусите на HI също е било успешно.

За да получат този патент от Патентното ведомство на САЩ, д-р Каали и неговите съизобретатели е трябвало да докажат, че описаното откритие е действало и на практика, в противен случай патентът никога не би бил издаден.

FDA и AMA относно патента на Каали

Експериментално демонстрираното от д-р Каали двуетапно приложение на електрифицирането на кръвта, заразена с ХИВ, а именно "третиране на заразена с ХИВ кръв in vitro чрез измиване на кръвта извън тялото и/или чрез хирургично имплантиране и деимплантиране на минипречистватели на кръв", среща сериозен отпор от страна на FDA и AMA поради високите разходи и неприемливите постоянни месечни хирургични интервенции.

Впоследствие Каали разработи устройство с малка батерия и два миниатюрни електрода, което може да се имплантира директно в артерия на ръката и крака.

Въпреки това се налагало да се извършват ежемесечни хирургически процедури за повторно поставяне на електродите.

Разходите за американската здравна система щяха да бъдат огромни.
трябваше да се изчислят 5000 долара на пациент и месец. Освен това трябваше да се вземе предвид, че решителна положителна промяна при пациента можеше да се забележи едва след около 6-7 месеца.

FDA (Федералната агенция по лекарствата) като най-висш здравен орган в САЩ и AMA (Американската медицинска администрация), след интензивен преглед на патента на Kaali, излязоха със следния етично и финансово обоснован отказ:

- Методът "ин витро" е етично неприемлив
- Пациентът ще трябва да изтърпи неприемливи постоянни интервенции
- Хирургическите усилия са огромни
- Това създава значителни рискове за пациента
- Разходите за всяка имплантация възлизат на повече от 5 000 долара
- С оглед на многото случаи на заразяване с ХИВ (1993 г.) това би съсипало американската здравна система

Заключение:

Въз основа на американския патент 5,139,684 е проучено и документирано, че електрифицирането на кръвта действа върху вируси, бактерии и др. Необходимите научни доказателства са приложени към спецификацията на патента.

Поради технологията от онова време патентът не е могъл да бъде приложен към пациенти в този вид, поради което не е бил приложен в медицински смисъл.

Въпреки това д-р Робърт Бек използва този патент като основа за по-нататъшните си изследвания и известно време по-късно пуска на пазара своя Beck blood zapper.
Това устройство е малко и удобно, евтино и може да се използва върху пациенти без ограничения.