Какво представлява трофобластният тумор?

Трофобластният тумор е тумор, който не се развива при жените от собствената им тъкан, а от клетъчните части на бременността. Трофобластният тумор може да се развие след аборт или забременяване. При доброкачествената форма заболяването обикновено е ограничено до матката. Трофобластният тумор е по-скоро рядък, среща се при около 0,5 на 1000 бременности, но честотата му варира в зависимост от географския район. При наличие на трофобластен тумор HCG, хормонът на бременността , винаги е повишен. Трябва да се провеждат контролни прегледи, докато хормонът престане да се открива.

Какви са симптомите на трофобластния тумор?

Първите признаци на трофобластния тумор са много сходни с тези при ранна бременност. Матката расте, но става много по-голяма, отколкото в първите 16 седмици на бременността. Обилното повръщане, вагиналното кървене, отсъствието на сърдечни звуци на плода и липсата на движения на перата предполагат трофобластен тумор, ако тестът за бременност е положителен, без да налице бременност. Допълнителна показателна за диагнозата е подобното на грозд разслояване на тъкан.

Какви усложнения при ранна бременност може да предизвика трофобластният тумор?

Следните усложнения могат да възникнат вследствие на трофобластен тумор в ранна бременност:

• Сепсис,
• Инфекция на матката,
• Прееклампсия,

Хеморагичен шок.

Също така хипертиреоидизъм се развива по-често по време на бременност, отколкото при жени без трофобластно заболяване по време на бременност. Обикновено симптомите включват затопляне на кожата, изпотяване, непоносимост към топлина, тахикардия и лек тремор. Свързаните с бременността трофобластни тумори не засягат фертилитета и не благоприятстват перинатални или пренатални усложнения като спонтанни аборти или вродени малформации при следващи бременности.

Как се диагностицира трофобластен тумор?

Сигурен признак за трофобластен тумор е повишеното ниво на HCG в кръвта и в урината. Ако се използва тест за бременност за установяване на бременност, трофобластният тумор се подозира, ако са налице следните знаци:

• Матката е много по-голяма от очакваното за седмицата на бременността,
• Симптоми или признаци на прееклампсия,
• Тъканта се отделя подобно на грозд,
• Много подозрителен признак е масата с много кисти,
• необясними усложнения по време на бременността.

 
Ако се подозира трофобластен тумор, свързан с бременността, диагностика ще постави диагнозата въз основа на определянето на HCG в серума и ултразвуково изследване на таза. Ако стойността на HCG е по-висока от 100 000 mlU/ml, се провежда функционален тест на щитовидната жлеза, за да се изключи хипертиреоидизъм.

Преди да бъде лекуван трофобластен тумор, той трябва да бъде класифициран според стадия си . Трофобластният тумор се счита за нискорисков, ако е приложим някой от следните критерии:

• Стадий I по FIGO: трайно повишено ниво на HCG- и/или тумор, ограничен в матката.
• Стадий II или III по FIGO: рискът по СЗО е 6 или по-малко от 6.

 
Трофобластният тумор се счита за високорисково заболяване, ако е приложим някой от следните критерии:

• Стадий II и III по FIGO: рискът по СЗО е повече от 7.
• Стадий IV по FIGO.

Как се лекува трофобластният тумор?

А трофобластният тумор се отстранява чрез кюретаж с изсмукване. Ако пациентката вече не желае да има дете, е възможно да се извърши хистеректомия, т.е. отстраняване на матката. След отстраняването на тумора на бременната жена той трябва да бъде клинично класифициран, за да се реши дали е необходимо по-нататъшно лечение. Извършва се и рентгеново изследване на гръдния кош и се проверява нивото на HCG в серума. Ако нивото на HCG не се нормализира в рамките на 10 седмици, трофобластният тумор се класифицира като персистиращ. Наличието на това персистиращо заболяване изисква допълнителни изследвания, като например компютърна томография на черепа, таза и коремната област, за да се класифицира трофобластният тумор като неметастатичен или метастатичен.

Ако става въпрос за персистиращ трофобластен тумор, в повечето случаи се прилага химиотерапия. Терапията се счита за успешна, ако минимум 3 нива на HCG са в нормалните граници на седмични интервали. Въпреки това трябва да се предотврати забременяване в продължение на 6 месеца след лечението, тъй като повишеното ниво на HCG прави много по-трудно да се определи дали терапията е била успешна или не . По правило оралните контрацептиви се дават в продължение на половин година. Разбира се, като алтернатива може да се използва всеки друг ефективен контрацептивен метод.

Ако трофобластният тумор все още не е метастазирал, със сигурност е възможна терапия с цитостатици. При пациентки над 40-годишна възраст или при жени, които желаят да се стерилизират, се обмисля хистеректомия , която може да се наложи и при усложнени случаи и в случай на неконтролируемо кървене или инфекции. Трофобластните тумори, които са метастазирали, но са с нисък риск, се лекуват с химиотерапия с един или повече препарати. При високорискови метастази е необходима химиотерапия с няколко лекарства, тъй като пациентът много бързо развива резистентност само към едно лекарство .

Каква е прогнозата при трофобластен тумор?

Прогнозата за този вид тумор като цяло е много добра. Процентът на излекуване при нисък риск е 90-95 %. При трофобластните тумори с висок риск процентът на излекуване все още е от 60 до 80 %. Рискът от резистентност или прогресия на заболяването зависи и от това дали се прилага химиотерапия само с едно лекарство или с няколко.

Как се проследява трофобластният тумор?

Както и следствените грижи, проверката на HCG е от съществено значение. Повторното възникване на заболяването може да се открие и лекува рано въз основа на повишаването на . Гинекологичните прегледи при гинеколог също са важни и препоръчителни.