Какво представлява уротелиалният папилом?

Уротелиалните папиломи са предимно доброкачествени образувания на лигавицата на многослойната покривна тъкан на пикочните пътища (уротелиум) . Обикновено се появяват на задната стена на пикочния мехур или на страничната стена на пикочния мехур. По-рядко те могат да се образуват и на покрива на мехура, в бъбречното легенче и/или в уретерите. Уротелиалният папилом може да се превърне в злокачествен тумор. Уротелиалният папилом се появява по-често от средната възраст между 60 и 70 години, като мъжете са по-често засегнати от заболяването , отколкото жените.

Какво причинява образуването на уротелиален папилом?

Уротелиалният папилом може да се образува вследствие на различни екзогенни нокси. Те включват например катранени продукти, но също така и фенацетинабус, бензидин и канцерогенния продукт на разграждане ß-наптален, който се нарича още анилин . Освен това се подозира, че хронични възпаления като дивертикулит, появата на камъни в пикочните пътища (уролитиаза) или тропическото заболяване шистозомоза играят роля за развитието на уротелиален папилом. .

Как се развива уротелиален папилом?

Уротелиалният папилом се образува от покривни клетки. Те от своя страна се състоят от stratum polygonale и stratum basale. Последният е разположен на базалната мембрана, която се състои от lamina propria и хлабава съединителна тъкан. Следователно папиломът на уротела е хиперплазия (увеличение на тъканта), произхождаща от уротела. Ако има няколко уротелиални папиломи, лекарите го наричат папиломатоза. Папиломите, които имат повече от седем реда клетки или при които се открива ядрена атипия (т.нар. клетъчни ядра с необичайна форма, структура или размер), се класифицират като папиломатозни уротелиални карциноми. Те се срещат само в около два процента от всички типове тумори на пикочните пътища. Подобно на папилома на пикочния мехур , карциномът на пикочния мехур също се проявява чрез безболезнена хематурия, , т.е. оцветяване на урината, причинено от наличието на еритроцити.

Уротелиалният папилом може да расте екзофитно или ендофитно. Екзофитното нарастване означава, че растежът може да излезе извън повърхността и по този начин да доведе до нарастване на тумора, например. Ако, от друга страна, уротелиалният папилом расте ендофитно, това означава, че той расте навътре . Като цяло уротелиалният папилом не се различава от заобикалящия го уротел.

На какви форми се разделя уротелиалният папилом?

Най-общо всички форми на тумори на пикочния мехур се делят на солидни и папиларни. В почти 95 % от всички случаи всички тумори произхождат от уротела. Останалите 5 процента тумори на пикочния мехур произхождат от плоскоклетъчни и аденокарциноми. Както и при другите видове рак, туморът се класифицира в стадий според класификацията TNM. Според нея обърнатият папилом носи обозначението "Ta" и описва неинвазивни папиларни тумори, които на този етап инфилтрират само уротела . От друга страна, стадиите от по-висок клас проникват и в слоя на съединителната тъкан в кухите органи (lamina propria), в мускулатурата и/или в мастната тъкан.

Какви са симптомите на уротелиален папилом?

При уротелиален папилом се наблюдава безболезнена хематурия. Това е наличието на еритроцити в урината. Урината може да стане червена, кървава или дори оцветена. Тогава лекарите наричат макрохематурия с окисляване на кръвта в пикочния мехур. Ако няма видимо оцветяване на урината , лекарите я наричат микроскопична хематурия.

Ако растежът вече стеснява уретрата, в пикочния мехур може да остане повишено количество остатъчна урина. Това от своя страна може да доведе до повишено желание за уриниране, но и до повишена податливост към инфекции. Стесняването на уретрата може да доведе и до следните симптоми:

  • Болка при уриниране,
  • отслабена струя урина или дриблиране на урината,
  • Дискомфорт след полов акт.

С напредването на заболяването човек може да отслабне неволно и да се оплаква от нощно изпотяване.

Как се диагностицира уротелиален папилом?

В общо, ако има съмнение за хематурия, се използва тест лента за урина . Ако тя потвърди хематурията, се извършва уретроскопия. При нея през уретрата се взема тъканна проба под местна анестезия (биопсия). Ако съмнението за уротелиален папилом се потвърди след биопсията, се използват допълнителни образни процедури като ултразвуково изследване (сонография), компютърна томография (КТ) и/или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Тези изобразяващи методи могат да помогнат да се определи степента, в която уроетилният папилом вече се е разпространил в околните тъкани и лимфните възли .

Как може да се предотврати появата на уротелиален папилом?

Развитието на уротелиален папилом може да се предотврати чрез пиене на много течности и прием на витамин А. Понастоящем не съществува диагностичен тест, който да открива със сигурност заболяването чрез изследване на урината . Поради това използването на наличен в търговската мрежа тест за урина не е препоръчително като скринингов тест. Ако има съмнение за уротелиален папийом или ако пациентът има симптоми на уротелиален папийом, те трябва да бъдат изяснени от специалист.

Как се лекува уротелиалният папилом?

В повечето случаи се прави опит за хирургично отстраняване на уротелиалния папилом. Като алтернатива може да се приложи радиотерапия. В някои случаи може да е целесъобразно да се намали размерът на образуванието чрез лъчетерапия или химиотерапия преди операцията (неоадювантна терапия). При хирургичното отстраняване на уротелиален папилом може да се наложи частично или пълно отстраняване на уретрата. Ако растежът е голям или обширен, може да се наложи да се отстрани и целият мехур.

Какви са последващите грижи при уротелиален папилом?

След терапията от съществено значение са редовните контролни прегледи. Това се прави, за да се открият възможно най-рано евентуални рецидиви (повторения) на заболяването . По време на контролния преглед се изследва кръвта на пациента , но също така се прави ултразвуково изследване, а при необходимост - компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Прогнозата за уротелиален папилом зависи от локализацията, но също така и от разпространението и/или дълбочината на проникване на образуванието.