Вирусите на хепатита се срещат в различни форми и се класифицират по азбучен ред като вирус на хепатит А (HAV), вирус на хепатит В (HBV), вирус на хепатит С (HCV), вирус на хепатит D (HDV) и вирус на хепатит Е (HEV).

Вирусът на хепатит С е обвит едноверижен РНК вирус с положителна полярност (ss+ РНК), който до момента е единственият известен РНК вирус, който може да причини хронично заболяване.

Хепатит С вероятно е един от най-известните вируси на хепатит, въпреки че заразяването с хепатит А е много по-често срещано (тази форма на хепатит обаче е по-малко застрашаваща).

през 1989 г. вирусът е идентифициран с помощта на методите на генното инженерство.

За това постижение откривателите Харви Дж. алтър, Майкъл Хоутън и Чарлз М. Райс са удостоени с Нобелова награда за физиология или медицина през 2020 г.

Предаване на вируса:

Вирусът на хепатит С се предава по кръвен път.

Това означава, че някой трябва да влезе в пряк контакт със заразена кръв, за да се зарази с болестта.

Особено изложени на риск са наркоманите, които си прилагат наркотици интравенозно, например хероин.

Често спринцовките се разменят и се използват няколко пъти, без да се почистват добре, което означава, че вирусът се прикрепя към спринцовката и може да зарази някой друг.

Не само употребата на спринцовки повишава риска от заразяване; риск от заразяване съществува и когато назалната тръба се използва няколко пъти за смъркане на наркотици.

Дори най-малкото нараняване на носа може да замърси тръбичката с вируса. Ако това се предаде нататък, вирусът може да проникне и през най-малките наранявания в носа и да се закрепи.

Заразяването става многократно и чрез татуировки и пиърсинг, тъй като са използвани заразени инструменти.

В по-ранни години (преди 1990 г.) често се е случвало вирусът да бъде предаден при кръвопреливане, но междувременно дарената кръв се изследва, наред с другото, и за вируса на хепатита и рискът не може да бъде напълно изключен, но поне може да бъде сведен до по-малко от 1%.

Предаването по полов път е доста рядко, но със сигурност е в рамките на възможното. Рискът от предаване е особено висок по време на анален полов акт, тъй като тук е най-вероятно да се получат малки, незабележими наранявания.

Други сексуални практики, които носят риск от нараняване на лигавицата, също увеличават риска от заразяване.

Предаването на вируса на хепатит С от носителка на нейното дете при раждането се оценява на по-малко от 5 %; ако има коинфекция с ХИВ, този риск се увеличава до около 14 %.

Протичане на хепатит С:

След инкубационен период от 20 - 60 дни заболяването хепатит С избухва.

Възможните симптоми, които могат да се появят, са много подобни на грипоподобна инфекция.

Те могат да включват отпадналост, умора, загуба на апетит, болки в ставите.

Възможно е също така да се появи усещане за натиск и напрежение в дясната горна част на корема.

Жълтеницата се появява само в редки случаи по време на тази фаза. Тя оцветява изпражненията в цвят на глина, а урината е много тъмна.

Тъй като симптомите в острата фаза са много слаби или тази фаза е напълно безсимптомна, заболяването или изобщо не се забелязва, или се диагностицира погрешно като грипоподобна инфекция.

Вирусът може да се размножава безпрепятствено и при около 70 % от инфекциите преминава от острата фаза в хронично протичане.

Ако инфекцията не се лекува, се стига до дългосрочно протичане, което може да доведе до цироза на черния дроб след около 20 години.


Защо вирусът на хепатит С принадлежи към онковирусите?

Вирусът на хепатит С причинява заболяването хепатит С. Ако заболяването е хронично, може да се развие цироза на черния дроб.

Цирозата на черния дроб значително увеличава риска от развитие на чернодробен карцином.

Как мога да се предпазя от вируса на хепатит С?

Понастоящем активната имунизация срещу вируса не е възможна чрез ваксина, така че трябва да се предпазвате от него по други начини.

Тъй като вирусът се предава по кръвен път, трябва да се уверите, че не влизате в контакт със заразена кръв.

Ако искате да си направите пиърсинг или татуировки, трябва да обърнете внимание на чистотата на студиото.

За наркозависимите е важно да не използват използвани спринцовки или тръбички за нос.

Много организации, които работят с клиенти, зависими от наркотици, полагат усилия да предоставят чисти спринцовки, а също и да изхвърлят правилно старите спринцовки.

Въпреки че вирусът на хепатит С рядко се предава при полов контакт, рискът все пак съществува, затова е важно винаги да се обръща внимание на "безопасния секс".

Важно е да използвате презервативи, особено ако имате често сменящи се сексуални партньори или секс за една нощ, не само за да избегнете заразяване с хепатит С, но и за да се предпазите от други полово предавани болести или от вируса на ХИВ.

Как мога да разпозная заразяването с вируса на хепатит С?

Тъй като острата фаза се характеризира с грипоподобни симптоми или с липса на такива, инфекцията с хепатит С не може да бъде открита само по симптомите, а обикновено дори не може да бъде заподозряна поради леките симптоми.

Единствено кръвен тест може да покаже дали имате хепатит С или не.

Ако работите в сферата на медицината или в работата си влизате в контакт с наркомани, препоръчително е от време на време да си правите кръвен тест, за да можете да се лекувате рано в случай на инфекция.

Трябва да си направите тест и ако сменяте сексуалните си партньори или имате връзки за една нощ.

Тъй като няма ваксина срещу хепатит С, особено важно е да вземете защитни мерки, за да предотвратите заразяването.

Ако принадлежите към рисковата група поради избора си на професия, употребата на наркотици или сексуалното си поведение, винаги трябва да си правите тест като допълнителна защитна мярка, тъй като това е единственият начин да се гарантира, че не може да се стигне до инфекция.

Кръвният тест определя дали в организма са се образували антитела срещу вируса на хепатит С. В случай на инфекция те могат да бъдат открити след около седем до осем седмици след заразяването.


Какво се случва, ако се заразя с вируса на хепатит С?

в 10-15 % от случаите острият хепатит се лекува без лечение. Ако случаят не е такъв, острият хепатит се лекува с антивирусни лекарства. Хроничният хепатит също се лекува с антивирусни лекарства, за да се предотврати по-нататъшното развитие на заболяването и възникналия рак.